По
средата няма нищо. На границата между черното и бялото и двамата сме на стоп –
кадър. Аз съм с притворени очи. Ти си широко усмихната. Просто си почиваме. Забодени с карфица за
момент, в който времето е спряло. Момент, в който дори преставаме да бъдем
истински, защото за малко не съществуваме. Докато не си принадлежим, не
изпитваме тъга един по друг. Тъгата се нуждае от обозначаване. За нея трябва
вдишване и издишване, каквито по средата липсват.
В
една секунда може да има толкова много любов. Тогава е цветно. Има птици, трева
и синьо. В синьото приливната вълна на щастието ни кара да се чувстваме
свободни да се обичаме. Така, както обичат децата. Без предразсъдъци. Без
основания.
Готова ли си за секунда вечност с
мен?
Няма коментари:
Публикуване на коментар