Принцесата към тебе е на път.
Почакай, принце, дай й малко време.
Обърка се на тъмен кръстопът.
Избра в посока грешна да поеме.
Тя тича вече толкова лета,
че роклята по храстите си скъса.
Със нея тича боса любовта
мъм тебе, принце. Не бъди навъсен.
През хиляди гори и планини
принцесата и в мрак, и в пек премина…
Не тръгвай още. Принце, остани.
И двете тичат боси. А е зима.
Принцесата с изтръпнали нозе,
а любовта – със посинели устни…
Почакай. Съвестта ще те гризе,
не се ли губиш в тези устни вкусни.
Виж, чака кротко даже и лъвът.
Принцесите си струват да се чакат,
когато са към своя принц на път,
но, бързайки, с любов се губят в мрака…
Няма коментари:
Публикуване на коментар