сряда, 31 август 2011 г.

Да стане невъзможно


Вулгарната ти страст
така опиянява!
Над мене имаш власт -
измъчвай ме тогава.

От обич да боли.
Да стане невъзможно...
Кажи ми, можеш ли?
Или за теб е сложно?

Изяж ме, и изпий,
до филтър изпуши ме,
и в себе си ме крий…
Не ми е нужно име,

не са ми нужни гръб,
лице, ръце и тяло,
щом хладната ти гръд
поглъща ме изцяло...

вторник, 30 август 2011 г.

Само минута


Остави и за после.
Остави и за утре.
Аз съм само на гости.
Нека имаме сутрин.

Нека имаме време.
Нека бъде прекрасно.
Ако друга ме вземе,
ти ще бъдеш наясно.

Дай ми само минута
въздух да си поема.
Любовта е събута,
вече е на колене;

остави я да диша,
остави я без мисъл...
Ако нещо ти пиша,
значи съм си отишъл...

Не си виновна, че е вече сиво


Хвани си бързо първото такси.
По-късно ще ти пратя и багажа.
Виновната във случая не си.
Нали това очакваш да ти кажа?

Тръгни си с чиста съвест и без грим.
Лицето ти все още е красиво.
Не съм отдавна твоят мъж любим.
Не си виновна, че е вече сиво.

За нищо нямаш никаква вина...
Качи се на такси. Целувка бърза.
За теб е по-добре да си сама,
щом няма вече нещо да ни свързва...

понеделник, 29 август 2011 г.

Към другия в мен


Кое според теб е реално?
Как виждаш отвътре света?
Не се ли объркваш фатално
в представата за любовта?

Кажи ми, какво е за тебе
онази красива печал,
която ме прави потребен
след всеки безсмислен скандал?

Къде е дълбокият смисъл
на всички онези неща,
които за теб съм написал,
щом често изчезваш в нощта?

Изобщо, дали ме обичаш?
Обърквам се вече съвсем...
На друга жена ми приличаш,
щом бързаш към другия в мен...

събота, 27 август 2011 г.

Страхливците


Страхливците от гняв крещят.
Душите им са малодушни.
От страх не могат да заспят.
Пред себе си непослушни.
Страхливецът щом каже "Вън",
желае сам да си отиде,
но и във краткия си сън
на себе си е пак обиден.
Страхът от истинска любов
е само глупава причина
страхливецът да е готов
"резервна" обич да си има.

Стоп кадър


Отегчението е като стоп кадър. Има цветове и форми, но е пълно с бездействие. Не си изкушена дори от линията, която ти направих. Гледаш я, без да посягаш към сламката. Липсва ми да чувам как вдишваш белия прах, защото винаги го правиш толкова жизнерадостно.
Преди се усмихваше.
Не разбрах кога те налегна това отегчение. Дали бързото свикване с присъствието ми сега се оказва пречка за радостта? Опитвам се да формулирам въпроси, чиито отговори се блъскат в главата ми като образи, които разпознавам, без да помня откъде. Обстоятелствата се променят.
Друга си.
Взимам сламката и се навеждам към бялата линия. Вдишвам така, както ти го правеше преди. Виждаш ли как заблестяват очите ми? Моите зелени очи, в които искаше непрекъснато да потъваш?
Поставям ръка на главата ти. Започвам да чакам заедно с теб. И докато ти се оставяш на безрадостно съзерцание, аз се усмихвам от образи, които съзнанието ми създава в несъществуващ калейдоскоп. По-лесно е, отколкото да търся въпросите. А и все още ти си най-важният отговор за мен. Само да дочакаме мига, в който действието ще продължи...

петък, 26 август 2011 г.

В прегръдка на Sade



Целувам те в прегръдка на Шаде.
Дъхът ти ме попива с песента й.
Изчезвам с теб. Не зная накъде.
Оставям се на песента. Това е.

По-важно е да знам, че в този миг
целувката ми с тебе е върховна.
Дори Шаде не знае, че е трик
гласът й за насладата любовна.

В мулатската прегръдка на жена
сега изцяло тебе притежавам.
Кресло, часовник, пепелник, стена...
Изчезваме. И всичко се смалява...

четвъртък, 25 август 2011 г.

Взлом


Влязох в живота ти, без да си събувам обувките. Влязох така, сякаш отдавна имах ключ – уверен и категоричен. Нямаше време да бъдеш изненадана. В широко отворените ти очи видях желание да припаднеш в ръцете ми. Отива ти да си безпомощна.
Нямаше време да погледнеш часовника, нито през прозореца, за да отгатнеш времето, когато съм те превзел. Хвърлих сакото си на стола, оправих възела на вратовръзката си и си помислих: ще те вържа с корабно въже за себе си.
Животът ти изведнъж доби смисъл. Животът ми изведнъж се подреди с онази педантичност, която вече изключваше възможността да дишам без теб. В очите ти съзрях готовността, компромиса и съгласието да бъдеш моя жертва. Беше узряла за любовта.
Всички мъже, минали през ума и тялото ти, бяха застинали неподвижни в миналото като дървета през зимата – голи, но скучни. Аз влязох с взлом, но не защото съм груб и не защото съм бил подвластен на някакви сексуални фантазии, а защото знаех, че ти ме очакваш. Знаех го, защото съм те чувал да се молиш в тъмното за мен.
Ето ме.
Твоята сбъдната молитва.

Навикът да те обичам


Улегна навикът да те обичам.
Наместиха се чувствата добре.
Сега на влюбен истински приличам
и любовта ми няма кой да спре.

Запомних всяка дума, всяка ласка.
Целувам те свободно и навред.
Сега не ми е нужно да съм с маска,
когато съм без теб, край теб и в теб.

Обичам те спокойно и е леко.
Със вятъра притихнах изведнъж...
А тръгнал бях към тебе отдалеко...
Сега лежим във цъфналата ръж

на страстите, изпитани до края;
след думите, изречени съвсем...
Обичам те. И вече не гадая
коя си, след като лежиш до мен...

сряда, 24 август 2011 г.

Не идвай


Не идвай. Ти ли си отвън?
Не идвай. Птиците ги няма.
Не идвай. Време е за сън.
Не идвай. Нека сам остана.

Не идвай. И не ми звъни.
Не идвай. Вече е различно.
Не идвай. Остани встрани.
Не идвай. Толкова е лично.

Не идвай. Но мисли за мен.
Не идвай. Но не ме забравяй.
Не идвай. Твой съм всеки ден,
понеже  любовта остава;

остава да ни повлече,
когато в някой друг се влюбим -
завърнеш ли се, зная че
завинаги ще я изгубим...

вторник, 23 август 2011 г.

Рамо за двама


Милвай ме бавно.
Милвай ме леко.
С грация плавна,
топла и мека.

Имаме време.
Още е рано.
Вече си с мене.
Милвай ме само.

В тези милувки
сякаш изчезвам...
Тихи целувки.
Нежност нетрезва.

Твоето рамо –
рамо за двама...
Милвай ме само.
Още е рано.

понеделник, 22 август 2011 г.

На "Ти" със себе си


            Защо ми говориш на Вие? Аз съм на Ти със себе си. Намерих се внезапно, между стъпалата, когато се прибирах пиян една септемврийска вечер. Вратата беше отворена и когато влязох, осъзнах кой съм. Не ми трябваше огледало, за да прозра себе си. Престанах да бъда прозрачен. Животът ми се подреди като шахматна дъска. Пешките правят път. Царят е гол. Кон на Г6. Всичко е толкова просто. А ти ми говориш на Вие и аз забравям, че си царицата от дъската на живота ми. Гол съм. Ти си облечена. Следователно, ти си в множествено число. Остави учтивата форма. Целувай ме неформално и аз ще ти покажа как да бъдеш щастлива, когато оставаш насаме със себе си…

От дъжда да си отдъхна


Всяко лековерно „Да”
със страха ни е обвързан,
както с капките вода
е дъждът до края свързан.

Моля те, във този дъжд
никога не съжалявай.
„Да” си казала на мъж,
който обич заслужава.

Ако после кажеш „Не”,
облаците ще пресъхнат...
Остани до мен. Поне
от дъжда да си отдъхна...

неделя, 21 август 2011 г.

Сред твоите обувки


В разхвърляни обувки
със теб ме сподели.
От толкова целувки
дано ме заболи.

Дано да съм зависим
от топлата ти гръд.
Пристигнах. Уморих се
да бъда все на път.

Дано да поостана
сред твоите неща.
Гушни ме на дивана,
страхува ме нощта.

Обувките ти леки
небрежно остави –
така ще знае всеки
от теб да си върви.

Защото от целувки
и болките по мен,
сред твоите обувки,
аз ставам твой съвсем.

събота, 20 август 2011 г.

Щастие


Не го търси. Само ще те намери,
докато се разхождаш край брега,
или докато зимата трепериш
от синята прегръдка на снега;

или докато в есенна тревога
с листата и съмнения броиш;
докато, даже стигнал изнемога,
към себе си не спираш вървиш.

То идва ненадейно и внезапно.
Само решава да се отаде.
Не го търси. За нас е непонятно.
Не се вълнува как, кога, къде

и колко време си изгубил всъщност
до него някак да се добереш.
То в нас е, ала има сложна същност.
Не го търси. То теб ще избере.

петък, 19 август 2011 г.

За себе си ме крий


Цветята са за теб.
За теб е питието.
Сложи му малко лед.
Отива ти морето.

А плажът тих и пуст,
където бяхме двама,
ще помни наизуст,
че тука ще останем.

Отпий за теб и мен,
за чайките на плажа,
за всеки следващ ден,
когато ще ти кажа

Обичам те... Отпий.
За теб е питието.
За себе си ме крий –
за теб и за морето!

Контраст


Всичко в мене вземи
с хищността си присъща...
Само тук остани.
Само тука се връщай.

Аз не струвам пари.
Всичко в мен е безплатно.
Любовта ми дори
е безценна стократно.

Аз не мога без страст
и без мъка не мога...
В този вечен контраст
само ти си тревога.

вторник, 16 август 2011 г.

Бенка под дясната гръд



Срещата на погледите ни предизвика цунами. Въображенията ни се развихриха. Предвкусването на есента стана осезаемо, защото и за двама ни тя е сезонът за любов. С нюанси в цветовете, с различна плътност на въздуха и с неуловима светлина във водата. Ние сме безплътни. Станахме безтелесни и се реем между часовете, когато си липсваме като допир. Телефоните ни гъмжат от поетични съобщения, написани с наивни рими, готови да се поберат в детска книжка за обичане. Джудженце мое, цветенце мое... С теб заобичах умалителните. Умалителните, които обозначават мен. Откакто те имам, всичко е с мирис и вкус. Любовта е сезон, в който рецепторите се обострят. След срещата на нашите погледи, с отминаването на часовете, и двамата бяхме белязани с по една малка хубава бенка под дясната гръд. И двамата знаем, че е кармично да бъдем заедно. Тези еднакви белези правят пръстените излишни. Есента няма нужда от бижута. Любовта е бенка под дясната гръд.
Джудженце мое... Цветенце мое...

понеделник, 15 август 2011 г.

Голяма Богородица


Марийо, още протегни ръце,
та по-добре да видим Младенеца.
Защо е тъжно твоето лице?
Сълзите ти нали са от дъждеца,

от онзи кратък августовски дъжд,
когато ненадейно се изсипва?
Марийо, ти държиш в ръцете мъж,
единствено достоен за молитва.

На всички ни сложи голям венец,
но не от тръни, от цветя и радост...
Марийо, пей! Със твоя Младенец
празнуваме и в младост, и във старост.

неделя, 14 август 2011 г.

Когато някой тръгва


От някого когато някой тръгва,
завесата не вдигай. Помълчи.
Човек с раздели чужди се залъгва,
щом в тях се взре със своите очи.

От някого когато някой тръгва,
не пожелавай чуждия късмет –
той този някой от тъга изтръгва
и абсолютно няма общо с теб.

Дали си струва, тръгне ли си някой,
на другия утеха да дадеш?
Едва ли. Щом изчезва бързо в мрака
раздялата, не можеш да я спреш...

петък, 12 август 2011 г.

Прозрачно бяла нощ


Ако успея да завърша фразата на отчаянието, че те нямам, звездопадът тази нощ ще озари нощта. Нощта ще помисли, че Денят е успял да я обладае и поради това е станала прозрачно бяла. Ще вдиша свежия въздух, пропит от несподелени целувки и неизречени думи. Хора, които са влюбени, но се страхуват да изрекат Обичам те. Улиците ще се къпят в светлина, отразяваща се в малки локви. Където има вода, има живот. А животът е невъзможен без любов. Аз ще мина случайно край някоя витрина в три след полунощ и вероятно ще осъзная колко много съм се променил за всички онези часове, в които не сме били заедно. Ще осъзная цялата си зависимост от теб. Може би за миг ще ми се стори, че виждам и твоето отражение с протегнати към мен ръце – прегръдка на опрощението, че неприлично дълго съм успял да съществувам без теб.
Ако успея да завърша фразата... Само да успея да налучкам точните думи...

Нямо да се искаме


Думите взривяват
нашите съмнения.
Те ни притежават
в чужди разсъждения

колко сме си верни,
колко сме си чужди,
колко суеверни
в малките си нужди.

Този говор вечен
ни поглъща в себе си,
прави ни далечни
като мъчни ребуси.

Нека не говорим.
Нямо да се искаме.
Не е нужен спор за
всяка наша истина.

четвъртък, 11 август 2011 г.

Един в друг



Изкачваш се по мен. Започваш от прасците ми, после се спираш на хълбоците. Следват гръбначният стълб, вратът ми и накрая – устните. Езикът ти търси моя, за да спре да бъде нетърпелив и несигурен. Когато го намира, се случва целувка – лепкав допир на мисли в съзнания, които преди секунди са жадували да се докоснат. Мислите от любов се опознават чрез допира. Аз оставам като прикован от страстите в главата ти, светкавично минали през сърцето ти, впримчили ме в душата ти като муха, невинно омотала се в паяжината на сладострастието. Метафорите имат вече сексуален подтекст. Голи сравнения, от които би ни хванало срам, ако сега не бяхме един в друг. Любовта е невинна. А невинността никога не се срамува. За мъничко се изчервява свенливо. Но свенливостта не е нищо друго, освен непреодолимото желание да се отдадеш на другия. Веднага и изцяло.

понеделник, 8 август 2011 г.

Вече те има


Тихичко. Тайно.
Необяснимо.
Стана случайно.
Вече те има.

Ти. Устни впити
в моите устни.
Глад ненаситен.
Целувки вкусни.

Всеки се чуди...
Шептим си двама -
да не разбудим
Любовта голяма...

неделя, 7 август 2011 г.

Заключена любов


Не се съмнявай никога във мен.
Обичай ме спокойно. Без умора.
Обичай ме, загърбила съвсем
и клюките, и верните им хора.

Ти няма да си никога сама.
Да бъдем заедно е наша карма.
Аз вечно ще те чакам у дома
с прегръдка и с целувка благодарна.

На никого не казвай, че е дар
от Господ любовта ни споделена.
Да я заключим с тежък катинар -
ключа за нея повери на мене.

Когато някой иска да гребе
от любовта - за друг да я изучи -
със тебе двама ще го разберем
и аз за мъничко ще му отключа...

петък, 5 август 2011 г.

Камъни в ръката ти


Останала зад ъгъла,
нима си ме излъгала?
Страхът ли е причината?
Или е просто зимата?

Нали във мен си влюбена?
Или пък си изгубена
в представата за двама ни?
По мене хвърляй камъни -

така ще знам наистина,
че ме желаеш искрено;
че камъкът в ръката ти
е трепетът в душата ти...

четвъртък, 4 август 2011 г.

Навик Любов

В началото бе трепет,
но вече е рутинно –
докосват се ръцете
по навик, безпричинно.

Любов било е. Днес е
заучена сближеност –
ухание на есен
след лятната блаженост.

Така и не разбрахме
голямата измама –
как всичко преживяхме,
за да останем двама?

понеделник, 1 август 2011 г.

Въпроси


От толкова въпроси
така се уморявам...
Къде си днес? С кого си?
Дали те притежавам?

Дали ти липсвам тялом
и липсвам ли в ума ти?
Нали съм в огледало
кондензът на дъха ти?

Нали съм ти небето,
тревата и водата?
Нали съм там, където
си с хора непознати?

По пясък стъпки боси
към тебе все ме водят...
От толкова въпроси
летя към теб, не ходя...