Отдавна вече нищо не
боли.
Тъгата облаците изваляха.
Като в платно на Салвадор
Дали
стрелките на часовниците
спряха.
В безвремие, присъщо за очи,
които в нечии очи се
взират,
от нежност вятърът сега мълчи,
и рокля като летен шал
прозира.
Едва пълзи световният
каданс,
край нас се сменят
кадрите му плавно -
това е най – щастливият ми
шанс
да те обичам –
бавно,
бавно,
бавно.