четвъртък, 19 юни 2014 г.

Бавно

Отдавна вече нищо не боли.
Тъгата облаците изваляха.
Като в платно на Салвадор Дали
стрелките на часовниците спряха.
В безвремие, присъщо за очи,
които в нечии очи се взират,
от нежност вятърът сега мълчи,
и рокля като летен шал прозира.
Едва пълзи световният каданс,
край нас се сменят кадрите му плавно -
това е най – щастливият ми шанс
да те обичам –
бавно,
бавно,
бавно. 

сряда, 11 юни 2014 г.

Изчезваме

Не вярвай на легендите за мен.
Лъжата им е втората природа.
Започва санитарен полуден –
изчезваме безследно от народа.
Съгласен съм да стана стълб от сол
или по мен да хвърли някой камък –
интригите по мой адрес са бол,
а опитът да ни раздѐлят - жалък.
Изчезваме от всички тях така,
че като вдън горите тилилейски,
ще мога да те хвана за ръка
и то не само в смисъла библейски.

сряда, 4 юни 2014 г.

Любовта ни прави хора

Не отмилява само любовта.
Дори онази – още неживяна.
Да се отвори нечия врата
за теб, по – сладко нещо няма.
Животът е безкраен лабиринт,
винил за грамофон, изтъркан кавър.
Препускаме напред в задъхан спринт
и търсим своя нежен Минотавър.
Не можем без любов. И този бяг
е най – непрежалимата умора.
От обич бих простил на своя враг.
Защото любовта ни прави хора.