Животът? Той е всичко онова,
което се изплъзва от ръцете –
безшумен вятър, шепот на трева,
копринено небе, невинно цвете.
С теб двамата сме само мизансцен.
Телата си споделяме по право.
Изглежда, полудяла си по мен.
Изглежда, до уши съм хлътнал здраво.
Измисляме си нежни имена.
Остава любовта неназована.
Сред четири годишни времена
опитваме се да останем двама.
Телата помнят. Думите горчат.
Изплъзва се животът. Ние също.
Ръцете? Те умеят всеки път
еднакво да убиват и прегръщат.