В какво ли не е веща любовта.
Понякога на вещица прилича.
Затръшва гневно входната врата,
невинна пред леглото се съблича.
Обича и намразва. После пак.
Приключва и започва отначало.
С протрити джинси или в черен фрак,
красива е без грим и огледало.
Оглежда се в разплакани очи –
сълзите са от радост и от мъка –
скандали вдига, после пък мълчи,
уж тръгва, а остава след разлъка.
Душите ни разбърква всеки път.
От ярост удря, ала как целува!
Понякога е вещица. Светът
без вещиците пет пари не струва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар