вторник, 27 май 2014 г.

Трохи

И да отвърнеш очи,
преди другите очи да изстинат

                                   Станка Пенчева

Трохите ще нахранят всички птици.
Ще скрие всяка рана пепелта.
Оглеждаме се в жадните зеници
на другия, познали любовта.

Когато дойде ред да си отидем,
в едни съвсем изстинали очи,
с теб – двамата – отново ще се видим –
от обич ли е, винаги личи.

четвъртък, 22 май 2014 г.

Думи

Услаждат ни се думите, горчат,
крещят от тишина, остават неми.
В очите ни те винаги личат -
особено в очите ми зелени.
Отдавна се научих да мълча –
и без това крещенето им стига –
познал съм всеки техен смях, плача,
и ласката, и жалката интрига.
Превръщам се в изящен барелеф -
не виждам нищо, нищичко не чувам -
сред крясъци, кикотене и рев
изчезвам като смъртен.
И сънувам.

неделя, 18 май 2014 г.

* * * * *

Забравила си шала си в колата ми.
По мен е ароматът на парфюма ти.
Налях си вино. Чак помръкна вятърът.
И той, горкият, иска да сме тримата.

понеделник, 12 май 2014 г.

Живот назаем

Любовите отидоха за скрап.
И без това са неосъществени.
Какво ти трябва друго? Вино, хляб
и нищо по - добро от лошо време.

Не ти остава друго. Без любов
не се живее лесно, всички знаем.
Вън времето е лошо по Райнов,
а по Ремарк - животът е назаем.


понеделник, 5 май 2014 г.

Наистина любов

Ще се намери винаги Пилат.
За трийсет сребърника – Юди много.
Живеем с теб в провинциален град.
Там палят свещи, без да вярват в Бога.
Ще се намери някоя жена,
с която съм прекарал два – три часа…
Ще ми вменява чувство за вина,
крещейки от отсрещната тераса.
Ще се намери мъж, делил със теб
едно легло и нищо, нищо друго…
Ще казва, че сърцето ти е лед,
понеже си на другиго съпруга.
А ние с теб, в библейски смисъл нов,
отдавна сме избягали от храма…
Защото е наистина любов
след трийсет сребърника да сме двама.