Думи

Услаждат ни се думите, горчат,

крещят от тишина, остават неми.

В очите ни те винаги личат -

особено в очите ми зелени.

Отдавна се научих да мълча –

и без това крещенето им стига –

познал съм всеки техен смях, плача,

и ласката, и жалката интрига.

Превръщам се в изящен барелеф -

не виждам нищо, нищичко не чувам -

сред крясъци, кикотене и рев

изчезвам като смъртен.

И сънувам.