сряда, 26 ноември 2014 г.

По същото време

Всеки ден и по същото време
аз те виждам – унесена, лека –
в кафенето, на крачка от мене,
а от другите хора – далеко.

Всяка вечер към десет и нещо
наблюдавам прозореца южен –
вън е кучешки студ, в мен – горещо,
аз съм щастлив, градът ни е тъжен.

Всеки миг на ноември си струва,
както цялата идваща зима –
щом на крачка от теб съществувам,
няма друг начин –
лято ще има.

вторник, 25 ноември 2014 г.

Жената на 50

Жената и на петдесет години
е само вятър в лятната трева,
небе е, и море – лазурно-сини,
дъждът е, и дъгата след това.

Жената е без възраст. Тя обича.
Прощава всеки страх и всяко зло.
Единствено на себе си прилича –
безсмъртна като вечност
по любов.

понеделник, 13 октомври 2014 г.

Бавни часове

Изплакахме сълзите до една.
Изказахме до точка всички думи.
От днес ще бъдеш бившата –
жена,
която друг ще иска да целуне.

Знам, счупеното трудно се лепи.
Разсипаното се събира с мъка.
Намираме какво да ни крепи
в живота след поредната разлъка.

От днес ще бъдем други ти и аз –
далечно близки и досадно чужди.
В леглото – поруган иконостас -
от утре всеки сам ще се събужда.

И може би в безсънни часове,
които бавно, бавно ще се влачат,
ще моля есенните дъждове
за локвите,
които сме прескачали.

петък, 26 септември 2014 г.

Остани още малко

Остани още малко.
Този дъжд е за споделяне.
Не настоявам да бъда обичан.
Просто искам да гледам очите ти.
Когато облакът се извали,
можеш веднага да тръгнеш.
Но сега остани още малко,
колкото да запомня лицето ти.
А и знаеш обичая
да се сяда преди тръгване –
това дори дъждовете го знаят,
особено онези,
които разделят.

понеделник, 25 август 2014 г.

Окръжност

 Най – хубавите приказки са тъжни –
голямата любов на тях прилича –
в една непредсказуема окръжност
не ни достига време да обичаме.
Най – истинското вино е горчиво,
това го знаем (както че ще съмне)
в живота ни преобладава сивото,
напук на всички цветове безсънни.
Най – важни са онези тихи думи,
които сме изрекли на раздяла –
щом имало е някой за целуване,
голямата любов си струва –
цялата.
Голямата любов – тъгата нощем,
тъга и дъжд, тъга и още нещо –
една окръжност, във която още
е твърде вероятно да се срещаме.

понеделник, 14 юли 2014 г.

Два аспирина

Никоя. Никой. И нищо не знам.
Два аспирина шумят в чаша бяла.
Някъде някой със друг пак е сам.
Нежна целувка. И искреност вяла.
Никога. С някой. Все още така.
Гръм на шампанско преди аспирина.
Някога. С никого. Бързат крака.
Нечия обич отива на кино.
Нищо не знам в този паметен бяг.
Времето спи като къпано бебе.
Два аспирина, да, два, няма как –
за мене един,
един и за тебе.

четвъртък, 19 юни 2014 г.

Бавно

Отдавна вече нищо не боли.
Тъгата облаците изваляха.
Като в платно на Салвадор Дали
стрелките на часовниците спряха.
В безвремие, присъщо за очи,
които в нечии очи се взират,
от нежност вятърът сега мълчи,
и рокля като летен шал прозира.
Едва пълзи световният каданс,
край нас се сменят кадрите му плавно -
това е най – щастливият ми шанс
да те обичам –
бавно,
бавно,
бавно. 

сряда, 11 юни 2014 г.

Изчезваме

Не вярвай на легендите за мен.
Лъжата им е втората природа.
Започва санитарен полуден –
изчезваме безследно от народа.
Съгласен съм да стана стълб от сол
или по мен да хвърли някой камък –
интригите по мой адрес са бол,
а опитът да ни раздѐлят - жалък.
Изчезваме от всички тях така,
че като вдън горите тилилейски,
ще мога да те хвана за ръка
и то не само в смисъла библейски.

сряда, 4 юни 2014 г.

Любовта ни прави хора

Не отмилява само любовта.
Дори онази – още неживяна.
Да се отвори нечия врата
за теб, по – сладко нещо няма.
Животът е безкраен лабиринт,
винил за грамофон, изтъркан кавър.
Препускаме напред в задъхан спринт
и търсим своя нежен Минотавър.
Не можем без любов. И този бяг
е най – непрежалимата умора.
От обич бих простил на своя враг.
Защото любовта ни прави хора.

вторник, 27 май 2014 г.

Трохи

И да отвърнеш очи,
преди другите очи да изстинат

                                   Станка Пенчева

Трохите ще нахранят всички птици.
Ще скрие всяка рана пепелта.
Оглеждаме се в жадните зеници
на другия, познали любовта.

Когато дойде ред да си отидем,
в едни съвсем изстинали очи,
с теб – двамата – отново ще се видим –
от обич ли е, винаги личи.

четвъртък, 22 май 2014 г.

Думи

Услаждат ни се думите, горчат,
крещят от тишина, остават неми.
В очите ни те винаги личат -
особено в очите ми зелени.
Отдавна се научих да мълча –
и без това крещенето им стига –
познал съм всеки техен смях, плача,
и ласката, и жалката интрига.
Превръщам се в изящен барелеф -
не виждам нищо, нищичко не чувам -
сред крясъци, кикотене и рев
изчезвам като смъртен.
И сънувам.

неделя, 18 май 2014 г.

* * * * *

Забравила си шала си в колата ми.
По мен е ароматът на парфюма ти.
Налях си вино. Чак помръкна вятърът.
И той, горкият, иска да сме тримата.

понеделник, 12 май 2014 г.

Живот назаем

Любовите отидоха за скрап.
И без това са неосъществени.
Какво ти трябва друго? Вино, хляб
и нищо по - добро от лошо време.

Не ти остава друго. Без любов
не се живее лесно, всички знаем.
Вън времето е лошо по Райнов,
а по Ремарк - животът е назаем.


понеделник, 5 май 2014 г.

Наистина любов

Ще се намери винаги Пилат.
За трийсет сребърника – Юди много.
Живеем с теб в провинциален град.
Там палят свещи, без да вярват в Бога.
Ще се намери някоя жена,
с която съм прекарал два – три часа…
Ще ми вменява чувство за вина,
крещейки от отсрещната тераса.
Ще се намери мъж, делил със теб
едно легло и нищо, нищо друго…
Ще казва, че сърцето ти е лед,
понеже си на другиго съпруга.
А ние с теб, в библейски смисъл нов,
отдавна сме избягали от храма…
Защото е наистина любов
след трийсет сребърника да сме двама.

сряда, 23 април 2014 г.

* * * * *

Какво е нужно? Мъж. Жена. И стих.
Целувки. И мълчание по тема.
Рисунка върху дъжд. Последен щрих.
Любов, която знае да превзема.

петък, 11 април 2014 г.

Още се обичаме

Не чукай на захлопната врата.
Не пий от чаша с изветряло вино.
Отива си внезапно любовта.
Fin.
Следващ филм в случайно друго кино.
Не препрочитай старите писма.
Не се вторачвай в избелели снимки.
След любовта жената е сама,
а самотата – дълга като бримка.
Така стоят нещата. С всеки ден
тъгата някак си ще отмалява…
Сега аз имам теб, ти имаш мен.
И още се обичаме.
Тогава? 

неделя, 6 април 2014 г.

Двама

Не се споделя лесно любовта.
Тъгата също трудно се споделя.
Най – хубавото нещо на света?
Да бъдеш с друг в дъждовната неделя -
целувките си с него да делиш,
докато пролетта цъфти надменно,
в едно легло със него да заспиш
уверен, че обичаш до последно. 

неделя, 30 март 2014 г.

Обичам те

Две думи само трябват в този свят студен.
Разбираш ли?
Две думи, издълбани върху пясък.
Две думи са достатъчни, за да си с мен.
Две думи, премълчани като нощен детски крясък.
Две думи са достатъчни за мен и теб.
Разбираш ли?
Без тях животът просто няма смисъл.
Обичам те.
Две думи. Повод за куплет.
Останалото в стиховете вече съм написал.

четвъртък, 27 март 2014 г.

Живея

Животът е шамар. Целувка. Дъх.
Горчи. Но се услажда като вино.
Пропадане. Изкачване на връх.
Сълзлива драма. Весело казино.
Животът няма четири стени.
Ключалки и врати не съществуват.
Безспорно е – умираме сами.
Живот без обич пет пари не струва.
Безспорно е – стареем с всеки ден.
Но вътрешно сме все едни и същи.
Живея. Имам теб. Ти имаш мен.
До смърт ще те целувам и прегръщам.

неделя, 23 март 2014 г.

Не трябва да умираме така

Зад всяка изоставена жена
реки от мъка в тъмното преливат.
Там няма друго. Никаква вина.
Единствено тъга. И е горчива.
За всяка незабравена любов
надеждата е слънчев лъч в простора –
два реда от Недялко Йорданов
и ред от мен за влюбените хора.
Не трябва да умираме така.
Без обич твърде бавно се умира.
За всеки е достатъчна ръка,
която в шепа любовта побира. 

понеделник, 17 март 2014 г.

Минало незабравимо

Такава е, уви, реалността.
Животът ни събира и разделя.
Увяхват всички пролетни цветя.
И пак е понеделник след неделя.
Небето е безкраят на света.
Морето е измамното начало.
След младостта е ред на старостта.
На черното обратното е бялото.
Не се споделят тъжните неща,
а радостните трудно се римуват.
От тишина ми идва да крещя.
От думите по детски се страхувам.
За всяко настояще любовта
ще бъде минало незабравимо.
Безкрайна е като небето тя,
но не е синя. Има цвят на вино.

четвъртък, 13 март 2014 г.

Живот

Любовникът на лейди Чатърли
на рафта с книги чака уморено.
Тъгува Гала още по Далѝ.
За „Чайка” Чехов търси нова сцена.
Под мелниците няма Дон Кихот.
Ромео е при друга Жулиета.
Накратко казано – живот. Живот,
във който тиквите не са карети.
Каквото се е случило преди,
не се повтаря никога отново.
На ден угасват хиляди звезди.

Единствено войникът е оловен.

вторник, 11 март 2014 г.

Бивши

От бившите, разбира се, ревнувам.
За бъдещето ни изпитвам страх.
Знам, само настоящето си струва
(преди и то да се превърне в прах).
Устроени сме диво и себично.
Обичаме ли, нищо не делим
със бившите. Приемаме го лично –
от чужди рани вечно ни боли.
Опитвам се да бъда безпристрастен.
Това е само на повърхността.
В душата ми горят и долни страсти,
понеже е двулика любовта –
едното й лице е тъй смирено,
че искам да го галя като дим,
а другото е тъжно и до мене,

обърнато назад към бивш любим.

петък, 7 март 2014 г.

Жената

Жената? Тя е всичко онова,
което красотата с нас споделя,
когато е положила глава
на рамото ни в топлата постеля,
 когато дъжд като тъга вали,
но не с чадър, а с леката си нежност
тя локвите със нас ще подели,
прегръщайки и галейки прилежно.
 Мъжете са познали радостта
във свят, където всичко е за двама.
Жената? Тя е просто любовта.

Без нея абсолютно нищо няма.

неделя, 2 март 2014 г.

Порочни сме

Порочни сме и двамата. Без теб
животът като вестник ще е скучен.
Какво му трябва на един поет?
Порочна дама и – по Чехов – кученце.
Бутилка водка. Син цигарен дим.
И много думи – мили, неприлични.
Целувките отдавна не броим.
В любовен план – и двама сме отличници.
Добре ни е така един със друг.
Обичаме се в собствена вселена.
Отидеш ли си някога от тук,
след теб – по Станиславски – смърт на сцената!
Прожекторите светят право в нас.
Наздраве, обич. Господ да те пази.
Сред син цигарен дим – очи. Анфас.
До теб - аз.

Майната им на аплаузите. 

сряда, 26 февруари 2014 г.

Онази тъга

Онази тъга по Париж,
онази тъга за целувки,
когато до мене вървиш
по Шанз – Елизе без обувки;

когато прегръщам така,
че сякаш след малко умирам -
два чифта ръце и крака,
които да бързат не спират;

когато над Сена вали
и дъжд от надежди ни мокри,
и само дъждът ме дели
от твоята ленена рокля;

онази тъга! Само тя
разбира какво сме без нея.
Тъга по Париж – любовта.
Това е, с което живея.

понеделник, 17 февруари 2014 г.

Часовници не са ни нужни

Луната като топка прескочи.
Надбягай този непокорен вятър.
Небето скрий във своите очи.
Със слънцето пък закичи косата си.
Морето ще е твоят кавалер.
Дъждът ще бъде верният любовник.
Светът е малкият ти несесер,
във който си погребала часовника.
Дори да се обръщаме назад,
ти пак си всичко, тоест част от мене.
Часовници не са ни нужни в свят,
извън пространството
и вън от времето.
Защото времето сме аз и ти –
ръце, прегърнали до смърт безкрая.
Така и ще останем – като в стих,
от който няма да си тръгнем.

Зная го. 

понеделник, 10 февруари 2014 г.

Защото в понеделник ще е късно

Ах, колко мъка има по света.
Едни се срещат, други се разделят,
а трети са на прага на смъртта,
сбогуват се с последната неделя.

Децата като люляци цъфтят,
а люляците бързо прецъфтяват…
По път поемат, стигат кръстопът.
Целуват, мразят, после съжаляват.

И в този непрестанен кръговрат
все няма време да сме още лоши.
Делим се с брадви, както брата с брат,
а чувствата изхвърляме във кошчето.

Едни се любят. Повечето не.
Неделята е истински коварна.
Пред нея всички сме на колене –
от прашна София до синя Варна.

Преди да цъфне люлякът, преди
ръка невинна цвят да си откъсне,
моли се! Яж! Обичай! Не съди!

Защото в понеделник ще е късно.

петък, 7 февруари 2014 г.

"Хвърлен камък"

Не ми крадете камъните! Те
красят отдавна моята градина.
За картите в голямото тесте
аса не винаги за всеки има.

Замеряйте се с камъчета. Аз
умея още да ви ръкопляскам.
Животът е за мен виенски валс.
А пък за вас е карнавална маска.

Във вашето отбрано общество
аз мога да пристъпя само с прашка –
светът е уморено тържество,
в което стиховете са на флашка;

светът е каменен от там до тук
и знам дори във тъмното да стрелям…
Ще хвърля първи камъка. Напук.
Приятна събота! Че и неделя!

Не ми крадете камъните! Те
и без това със смях ще ви отминат!
Расте тревата. Нека си расте.
Над камъните. В моята градина.


сряда, 5 февруари 2014 г.

Точно теб обичам

Тъгата ми е цялата по теб.
С целувките. С прегръдките.
С дъха ми.
Топим се в спомените - бучки лед
за водката.
И си крещим без думи.
Тъгата ми.
А с нея любовта,
която още може да привлича.
Объркан до безкрайност е света,
но в този свят

аз точно теб обичам.

петък, 31 януари 2014 г.

Заклевам те

Със никого не ме дели.
Заклевам те.
Заклевам те,
не ми забравяй името.
Опасно тъжно
може да е времето –
попитай лятото

как жали зимата.

вторник, 21 януари 2014 г.

Време да те имам

Прочетените вестници не струват.
Изпитите ракии не болят.
Без ревност любовта не съществува.
Без облак дъждовете не валят.

Цигарите, изпушени от мъка,
не връщат миналите цветове
на залезите.
Тихата разлъка
разделя и душите ни на две.

Сега е още време да те имам.
И вестници не искам да чета.
Ревнувай ме по мъничко, любима.

Нали делим все още любовта…

сряда, 15 януари 2014 г.

Швепс

Фалшиви идоли. Любов на кръст.
Измамни страсти, вързани на възел.
Животът ни показва среден пръст,
докато го редим в объркан пъзел.
Цигари. Вино. Смях през малко рев.
„В момента няма връзка с този номер”.
И ревността не струва даже лев.
(Кой луд от ревност вятъра ще гони).
Герои от един посредствен филм.
Пакетче пуканки. Диван. И скука.
Взривоопасно. Бомба без фитил.
(И без това сме само тялом тука).
Балончета в един разклатен „Шшшвепс”…
(А совите са все едни и същи).
Животът ни е стая без адрес,
която плаче за уютна къща.


вторник, 7 януари 2014 г.

Снимай ме

Да, снимай ме. И в профил, и анфас.
Светът отдавна стана дигитален.
Прожектори. Блубокс. На фона – аз.
Обичащ. Гневен. Влюбен. И скандален.

Да, снимай. Всеки кадър с мен е блиц.
Сложи ме в рамка. Може и на постер.
Животът ни наподобява виц,
разказан с много хъс пред хора
 (прости).

А после остави да бъда аз.
А после, ако трябва, не се връщай.
Да, имам профил. Имам и анфас.
Ще имаш снимките.

Ти тях прегръщай.

неделя, 5 януари 2014 г.

На тебе за какво ти е луна

Луната без любов е колело,
закичено с карфица за небето.
Заспиваш сам в голямото легло
(удобно е леглото общо взето).
На тебе за какво ти е луна?
Тя трябва през нощта да се показва
на някоя обичаща жена,
докато вдишваш нежната й пазва.
Заспивай. Лека нощ. Луната вън
за теб е само пъзел от декора.
Сънуваш, че си влюбен?
Чуден сън!

(Сънуват го ужасно много хора).