Не трябва да умираме така

Зад всяка изоставена жена

реки от мъка в тъмното преливат.

Там няма друго. Никаква вина.

Единствено тъга. И е горчива.

За всяка незабравена любов

надеждата е слънчев лъч в простора –

два реда от Недялко Йорданов

и ред от мен за влюбените хора.

Не трябва да умираме така.

Без обич твърде бавно се умира.

За всеки е достатъчна ръка,

която в шепа любовта побира.