От бившите, разбира се,
ревнувам.
За бъдещето ни изпитвам
страх.
Знам, само настоящето си
струва
(преди и то да се превърне в прах).
Устроени сме диво и
себично.
Обичаме ли, нищо не делим
със бившите. Приемаме го
лично –
от чужди рани вечно ни
боли.
Опитвам се да бъда
безпристрастен.
Това е само на повърхността.
В душата ми горят и долни
страсти,
понеже е двулика любовта –
едното й лице е тъй
смирено,
че искам да го галя като дим,
а другото е тъжно и до
мене,
обърнато назад към бивш
любим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар