„Плачът е нещо незначително.
Въздишката е нещо дребно”.
(Емили Дикинсън)
Плачът е незначителен. Дали?
Въздишката не може да е
дребна.
Със времето по-малко ни
боли.
Поредната любов е
предпоследна.
Забравят се и болка и
тъга.
(По минали любови не тъгувам).
Въздишката е цвете сред
снега.
А плача ли, то още
съществувам.
Умира постепенно всичко в
нас.
(Все някога ще ни застигне есен).
Смъртта е удивителен
контраст.
Животът ни е кратък.
Като песен.