сряда, 6 ноември 2013 г.

На мене ми отива да крещя

В една самодостатъчна тъга
отнасят се големите поети.
Не мен не ми се слиза на брега.
Подреждам лесно любовта в куплети.

Големите поети знаят как
да бъдат сериозни и вглъбени.
На мен ми стига, че се рея пак
в море от нежност.
И че ти си с мене.

Аз мога да напиша сто неща
и в сто тъги, вглъбен, да съществувам…
Отива ми от радост да крещя.
Да те обичам.

И да те целувам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар