Пияна усмивка

Пияна си. Усмихната мълчиш.

Обичам те след много питиета.

Почти април е. Цялата блестиш.

Ела да ти оправя колието.

Ела да те целуна. Пролетта

така любовно ти се отразява...

В пиянството ликува любовта,

с усмивка няма тя ме поразява.

Какво като навън сега вали,

ела в прегръдка тиха да те гушна...

Ще ходим боси под дъжда, нали?

А ти ще се усмихваш непослушна...

Любов до глупост

Мъжете оглупяват от любов.

Люби ме бавно и ме искай бързо.

За теб на всичко вече съм готов,

щом глупостта ми толкова ни свързва.

Ще бъда твоят истински глупак.

Ти с мили имена ще ме наричаш,

защото очевидно знаеш как

до глупост всичко в мене да обичаш.

Сини думи

Останали са твоите писма.

Подписани са всичките с целувки.

Почти април е. Сам съм у дома.

До моите са твоите обувки.

Обувките донасят ми тъга.

За мен е важно ти да си щастлива.

Отиде си със тебе уж снега,

но още дълго време ще е сиво.

Червилото по белите листа

не спира да ухае на малини -

така ще ми мирише любовта,

щом препрочитам думите ти сини.

Обичам те

  Спи ми се. Обичам те. Нищо, че минава два. Странни физиономии. Има слънце. Обичам те. Не ми звъни, в момента съм извън обхват. Обичам те, не знам дали споменах... Една зелена ябълка, кофичка кисело мляко и телбод, с който ми идва да си перфорирам мозъка. Химикалка (за украса) и клавиатура, с чиито клавиши искам да те изненадам, като ти кажа Обичам те. Спи ми се. Надявам се, наслаждаваш се на лалета и иглики, докато на мен ми се струва, че разбирам какво се случва тук и сега. Имам и два кламера и вкиснат сок от портокал с 6 (!!!) витамина. Витаминозно ми е. Обичам те. Нищо, че заспивам. Когато натежават клепачите, най - вече те обичам. Трябва да напиша няколко електронни писма. Започвам ги. Почти заспивайки. Съвсем обичайки те. 

Enter - Tab - нов ред.

Тя:

Не знаеш нищо. Нищо не разбра.

Изгуби се в представата за нежност.

Ти толкова самотни дни побра

във себе си, че стана безнадеждно.

Не търсиш там, където има път

към тихата наслада на душата -

достатъчна ти беше само плът,

(дори да е плътта на самотата).

Защо си причиних да виждам как,

объркан от нагона и страха си,

за мене се превърна във глупак,

когото вече няма да потърся.

От мен далече искам да стоиш.

За теб отдавна аз не съществувам.

Плътта ти е големият фетиш -

от твоите фетиши се срамувам.

Ти толкова самотни дни побра,

преминал през легла и ласки чужди,

че чак сега за себе си разбрах -

обичала съм сляпо и без нужда.

Целувки

Очите целувам. Лицето. Устата.

Към шията слизам. До рамото чак.

Целувам, докато ти роша косата.

Приличам на влюбен до лудост глупак.

Глупакът във мене така надделява,

че всяка целувка по теб се множи…

Докато целувам, съвсем полудявам -

ако прекалявам с целувки, кажи.

Чалга

Ще трябва да се скрием. В тишината

по-лесно оцелява любовта.

Разгонена, крещи навън тълпата -

едва ли е причина пролетта.

Объркаха се хората - безпътни,

отчаяни, изгубени и зли...

Да можехме да станем с теб безплътни -

от срам по-малко щеше да боли.

Веднага трябва да останем двама,

далеч от този порнографски бяс...

Достатъчно е просто да ни няма -

да бъдем в тишината – ти и аз.

По време на пролет

От тези упражнения по стил

налегна ме любовната умора -

да бъда толерантен, тих и мил

сред шумната агресия на хора;

да бъда за тъгата ти ръка,

която може много да прегръща...

Не мога да живея все така.

Не може да е все едно и също.

Понякога протестите във мен

така крещят, че сякаш полудявам...

От гняв ли трябва да съм вдъхновен?

Или пък просто вече остарявам?

Не мога повече. Но ти се дръж

за мене. Няма как да те оставя...

Навън е пролет. В цъфналата ръж

с умората все някак ще се справя...

Зеленото в очите ми

            Същите сме. Само свежестта на лицата се променя. С времето се похабява, после изчезва. И очите са си същите. Не можеш да объркаш погледа.

            Светът се върти в цикличността на сезоните. Ние не сме в центъра на природните сили, но всеки от нас би могъл да бъде център за някого. Особено по време на пролет.

            Би ли упражнявала въртене в кръг около мен? Или си твърде егоцентрична, за да помниш зеленото в очите ми?

Не питай нищо

Оставам твой до рано сутринта.

Не питай нищо. Погали ме просто.

Най-важно е, че с теб съм вечерта.

Дошъл съм със преспиване на гости.

Сега сме двама – само ти и аз.

В останалото не намирам смисъл.

Не ни е нужен за целувки глас -

целувките отдавна съм описал.

За тебе съм написал всеки ред -

това, разбира се, е несъмнено –

леглото щом споделяш със поет,

защо е говорът? Нали си с мене.

До рано сутринта ще бъда ням –

страстта обича да е глухоняма -

„Обичам те” ще изрека и сам,

когато време да сме двама няма.

Най-важно е, че с теб съм вечерта.

Дошъл съм ти с преспиване на гости.

Прави любов със мен до сутринта.

Останалото ще напиша просто.

Извикай ме по име

Изгубвам се сред шумната тълпа.

Надвикай я, извикай ме по име.

Върни ме пак в леглото - при плътта –

целувай ме, прегръщай ме, пази ме.

Не ме изпускай вече от очи.

Тълпата е свирепа и е злобна.

Добре ми е в леглото да мълчим –

по-сигурно е с теб. И е удобно.

Надвикай всички. Мога твоя глас

сред хилядите други да позная.

Вземи ме и ме отведи у вас -

светът ни е просторната ти стая.

Ела, любима. Тука си, нали?

Нали по име мене ще извикаш?

Тела и чувства пак ще поделим -

тълпата само трябва да надвикаш…

Довечера

             Слънцето най-после изгря. Не се стърпя и се облещи седмица по-рано. Навън е пълно с хора, които се движат пеша. Движат се бавно, което е сигурен знак, че кишата свърши.

            Днес ще бъда по сако. Оставям си шала. Един шал винаги може да свърши работа. Повече работа от една вратовръзка. Ще вървя по слънчевия тротоар, защото искам светлината да боде очите ми. Зелените очи са слаби на слънце. Ще ми се да отмалея от светлина.

            Предполагам, ти също вече си излязла. Високите ти токчета щракат по тротоара и прескачат дупки. Имаш ритмична походка. Спомням си я. Този сезон вероятно е същата. Вероятно си обсебена от синьото на небето и полюшваш стегнатия си задник по плочника на „Граф Игнатиев”. Изпитвам мазохистично задоволство от мисълта, че всички се обръщат след теб, но само аз те притежавам.

            Притежавам и хубавото време, но това засега е тайна. Шалът я крие умело от всички. Довечера ще ти я споделя. Довечера, когато много мъже ще се връщат към задника ти, а аз ще съм отмалял от мартенското слънце. Довечера.

e - Love

Нашата връзка е интерактивна.

Аз съм до тебе клавиш след клавиш.

Ти си отсреща, четеш ме пасивно,

жадна за обич на стола седиш.

Пращам ти влюбено емотикони,

ти се усмихваш и връщаш сърце...

Интерактивно и двама се гоним –

двамата имаме бързи ръце.

Щракаме, пишем и пак отначало

в дребните буквички търсим покой...

Имаш ме. Ето ме черно на бяло.

Интерактивно съм винаги твой.

При теб се връщам

Навярно ти е глупаво и криво,

че срещите си с тебе разредих...

Известно време всичко беше в сиво

и в цветните си сънища се крих.

Сега се връща тревното зелено,

небесно синьото се връща пак...

От утре няма да ти е студено –

така до следващата зима чак.

Завръщам се с усмихнатата пролет,

по-цветен и по-влюбен отпреди,

с цъфтежа на софийските тополи

при теб се връщам днес. Не се сърди.

И чувствата през зимата униват,

почива си за малко любовта...

При теб се връщам. Всичко беше в сиво.

Сега съм буден. Идвам с пролетта. 

Писмо в осем

Здравей! Часът е около осем вечерта. Не ме свърта, защото по това време вече съм изпил една ракия, вечерял съм, но има още около половин час, за да си пусна филм. Преценявам, че около осем и половина (отново вечерта) времето е много подходящо да се гледат филми. Преценявам, че в оставащите двадесет и девет минути мога поне да ти пиша.

Здравей! Вечерях яйца по панагюрски. С повече червен пипер. И с повече чесън. Когато не сме заедно, мога да си позволя да ям чесън. За десерт имах шоколад с топено сирене „Филаделфия”. Мисля, че се пристрастявам към него. Поне така ми изглежда. За след филма имам компот от малини. Купешки е. Вече всичко е с пари. В магазина нямаха компот от ягоди…

Здравей! Остават петнайсет минути до времето, когато ще си пусна филм. В устата си съм сложил една сламка и езикът ми си играе с нея. Знаеш колко го бива езикът ми. Надявам се да помниш. Не знам в кой момент сламките ми станаха интересни. Но е факт, че се забавлявам с една голяма черна сламка, докато ти пиша.

Здравей! Как си? Ти коя си? Каква енергия тече при теб? Как се озова там? И с кого? Задавам въпроси, тъй като остават три минути до филма. Три минути са достатъчни за оргазъм. Изследването не е мое, а на английски учени. В Англия обръщат внимание на всичко. Ти също знаеш, че три минути са достатъчни, нали? Където и да си…

Здравей! Време е за филма. Исках да ти напиша няколко реда, за да упражня почерка си. Надявам се, намираш го за по-красив.

С обич,

Добри

Между шест и девет

Не се обличай още. Да погледам.

Приятно е. Почивам си така.

Все още рано е. Едва е седем.

Гърдите ще погалиш ли с ръка?

Прокарай после пръсти през косата.

Харесва ми да гледам този жест.

Не я реши. Прогнозата е вятър -

събудихме се с вятъра във шест.

Не бързай. Гола си така красива.

Налегна ме възбуда отведнъж.

Вън грее слънце - смее се щастливо,

макар че после се очаква дъжд.

Преди да стане девет да погледам,

преди да почне много да вали,

след ласките ни между шест и седем,

да си почина, гледайки.. Нали?

Себе си отдавам

Превзема ме най-после любовта.

В целувките без дъх ме задушава.

Пропадам в нея. Искаща е тя.

И аз й давам. Себе си отдавам.

Нали я исках толкова преди,

че нямах време да се изненадам –

тя всяка моя мисъл днес следи…

От толкова любов почти припадам.

Не стига въздух. Тялото боли.

Сърцето и душата ми ликуват.

Горещо ми е. После дъжд вали.

Небето сякаш птиците рисуват.

Смалявам се от чувствата съвсем -

в страстта не може тя да се преструва -

превзема ме. Най-после съм спасен.

Без дъх съм. Ненаситно ме целува.

Отпускам се на бялата й гръд.

Приличам на детенце. А след мама

по дългия трънлив житейски път

от любовта по-нужна няма. Няма.

Обичам те отдавна

Приспа ли вече всичките въпроси

и всичките съмнения край тях?

Легни до мен. Сънят утеха носи.

Не искам в тъмното да те е страх.

И спри да мислиш. Спри да се тревожиш.

Ръцете ми са твои през нощта.

Разбирам страховете ти. Но можеш

сама да превъзмогнеш ревността:

достатъчно е леко да целуваш

преди съня широката ми гръд,

а после със усмивка да сънуваш –

да бъдеш с мен спокойна и отвъд

съмненията с всичките въпроси

и тази тъй безсмислена тъга...

Легни до мен. Сънят утеха носи.

Обичам те отдавна. И сега.

Eто, твой съм

От слънцето е. Леко е. И нежно.

От вятъра е. Няма го снега.

От синьото е. Чувство безметежно.

От обич е. Обичам те. Сега.

От птиците е. Птици обожаваш.

От думите е. Всичко е наред.

От мислите е. Мен да притежаваш -

от любовта е. Ето, твой съм. С теб.

Завършена и цяла

Две капки от познатия парфюм,

червило, черен молив и спирала –

пред мене си, макар да е на ум,

пред мене си – завършена и цяла.

Готова пак да ми се отдадеш,

навеждаш се и леко ме целуваш...

Дано не свърши бързо, да не спреш

за моята любов да съществуваш...

Размазан грим

Изтрий сълзата. Имаш много грим,

не искам целият да се размаже...

Изказахме си думите. Мълчим.

От тишината оглушахме даже.

Компромисите свършиха. Това

отдавна го очаквахме и двама...

Изтъркаха се всичките слова.

Причина да сме още двама няма.

Сълзите артистични не хаби,

възможно е след мен да трябват още...

Не ме обичаш вече. Може би

от страх отдавна ме прегръщаш нощем.

Отиде ли си тихо любовта,

в душите ни е празно, и е нямо...

След зимата пристига пролетта,

размазаният грим остава само...

Изгубен в тревата

Не стъпвай бос във мократа трева,

ако не можеш силно да обичаш –

тревата плаче много след това,

щом просто ей така по нея тичаш.

Росата е разплакана любов –

от радост са сълзите на росата –

не си ли за обичане готов,

от мъка ще разплачеш сам тревата.

Човек намира в себе си покой,

когато тича по росата влюбен,

ала ако е безлюбовен той,

в сълзите на тревата е изгубен...

Завинаги любов

Остават снимки (доста черно-бели).

Остават думи, писани през плач.

Остават много весели недели.

Остават мисли влюбени по здрач.

Остават ноти. Песните остават.

Остават чувства в мократа трева.

Остават спомени. Без дъх остават.

Остава много нежност след това.

Оставаме сред късчета хартия,

във въздуха, в морето и в солта…

животът ни е миг - като магия,

завинаги любов е след смъртта.

Секундите броя

Прилежен съм. Секундите броя.

Напрегнато е, щом не си край мене.

Страстта си бих могъл да утроя.

Дано ми стигне бързащото време.

Добре че всеки жест наизустих.

Лицето ти на тъмно разпознавам.

Броя секундите и пиша стих –

за тебе е. За тебе се раздавам.

От всяка дума любовта струи -

а колко много думи съм изписал... -

Когато мъж секундите брои,

една жена е дух, и плът, и мисъл…