Себе си отдавам

Превзема ме най-после любовта.

В целувките без дъх ме задушава.

Пропадам в нея. Искаща е тя.

И аз й давам. Себе си отдавам.

Нали я исках толкова преди,

че нямах време да се изненадам –

тя всяка моя мисъл днес следи…

От толкова любов почти припадам.

Не стига въздух. Тялото боли.

Сърцето и душата ми ликуват.

Горещо ми е. После дъжд вали.

Небето сякаш птиците рисуват.

Смалявам се от чувствата съвсем -

в страстта не може тя да се преструва -

превзема ме. Най-после съм спасен.

Без дъх съм. Ненаситно ме целува.

Отпускам се на бялата й гръд.

Приличам на детенце. А след мама

по дългия трънлив житейски път

от любовта по-нужна няма. Няма.