Упражнения

Перфектната любов
понякога е скучна.
Измамната любов
е неблагополучна.

Случайната любов
внезапно окрилява.
Желаната любов
съня опианява.

Невзрачната любов
е често вдъхновена.
Намислена любов
е мъка откровена.

Далечната любов
е път към съвършенство.
Дарената любов –
измислено блаженство.

Но скритата любов,
щом бъде споделена,
завинаги любов е!
Но ти не питай мене...

Синьо

Говорим си за някакви неща.
Кои неща разбираме изобщо?
Насън летим, наяве сме пеша
по път през всички тези дни и нощи.

Маскираме страха с внезапен смях,
изглеждаме любезни и дискретни...
Обувките изтърках... Отмалях,
почивка искам сред градини цветни –

да впия поглед в синьото небе,
/очите ми дали не бяха сини?/,
да си припомня как и откъде
съм тръгнал сам към цветните градини...

Неоткъснати цветя

Жестока си. Направо си неземна.
Ухаеш на вечерен морски бриз,
погалил жадно бяла хризантема,
смутена от издънка на филиз,

проникнал ненадейно на стеблото –
такава е внезапната любов...
Но аз те заобичвам не защото
за ново влюбване съм пак готов,

а тъй като в прегръдки хризантемни
понасям се по въздуха насън;
разбирам, че телата ни са земни,
а в чувствата оставаме извън –

далеч от хората и суетнята,
от малките изнервящи неща,
разтворени в дъха и аромата
на още неоткъснати цветя...

Вглеждане

Когато се огледам настрани,
не виждам хората или местата...
Животът ни внезапно се мени,
изпразва го от радост суетата...

През теб минават някак наизуст
заучените фрази и забави...
В последствие се плашиш, че Исус
за тебе в рая може да забрави

и бясно компенсираш часове,
в които денонощно разсъждаваш –
наистина ли бил си откровен
и този ли живот си заслужавал...

Черупка

Боклуците в морето са самотни,
полюшват се над тихите вълни ...
Разхождаме се – голи сме и потни -
и пак се правим, че не сме сами.

Водата белезникаво - солена
уж трябва да е символ на любов,
но в нея влизах само до колене,
да плувам в нея все не бях готов.

Една прастара мидена черупка
на слънцето седефено блести –
Възхитата от нея е преструвка,
щом, крачейки до мен, сама си ти...

Next

Тя си отива. Завинаги. Празно.
Тъжен си може би, може би не.
Често усилието е напразно,
често изглеждаш като наранен...

После тъгата изчезва. Така е.
Животът ни мери с двоен аршин ...
Друга любов ще те приласкае –
може и тя да е знак съкрушим.

Така че сега, когато ти маха
за сбогом от прага на тази врата,
мисли за това, че вече си чакан
от някой, сънувал теб през нощта.

Така ми се струва

Поне така ми се струва...
Поне така ми изглежда...
Когато не се преструвам,
дори не ми се поглежда...

Дори не ми се говори,
Дори не ми се припива –
тогава оставам затворен,
тогава сам се приспивам...

Защото ако не целувам,
не вярвам във надеждите...
Поне така ми се струва...
Поне така ми изглежда...