Боклуците в морето са самотни,
полюшват се над тихите вълни ...
Разхождаме се – голи сме и потни -
и пак се правим, че не сме сами.
Водата белезникаво - солена
уж трябва да е символ на любов,
но в нея влизах само до колене,
да плувам в нея все не бях готов.
Една прастара мидена черупка
на слънцето седефено блести –
Възхитата от нея е преструвка,
щом, крачейки до мен, сама си ти...
Няма коментари:
Публикуване на коментар