Жестока си. Направо си неземна.
Ухаеш на вечерен морски бриз,
погалил жадно бяла хризантема,
смутена от издънка на филиз,
проникнал ненадейно на стеблото –
такава е внезапната любов...
Но аз те заобичвам не защото
за ново влюбване съм пак готов,
а тъй като в прегръдки хризантемни
понасям се по въздуха насън;
разбирам, че телата ни са земни,
а в чувствата оставаме извън –
далеч от хората и суетнята,
от малките изнервящи неща,
разтворени в дъха и аромата
на още неоткъснати цветя...
Няма коментари:
Публикуване на коментар