Изплакахме сълзите до
една.
Изказахме до точка всички
думи.
От днес ще бъдеш бившата
–
жена,
която друг ще иска да
целуне.
Знам, счупеното трудно се
лепи.
Разсипаното се събира с
мъка.
Намираме какво да ни
крепи
в живота след поредната
разлъка.
От днес ще бъдем други ти
и аз –
далечно близки и досадно
чужди.
В леглото – поруган
иконостас -
от утре всеки сам ще се
събужда.
И може би в безсънни часове,
които бавно, бавно ще се
влачат,
ще моля есенните дъждове
за локвите,
които сме прескачали.
Няма коментари:
Публикуване на коментар