Най – хубавите приказки
са тъжни –
голямата любов на тях
прилича –
в една непредсказуема
окръжност
не ни достига време да
обичаме.
Най – истинското вино е
горчиво,
това го знаем (както че ще съмне) –
в живота ни преобладава
сивото,
напук на всички цветове
безсънни.
Най – важни са онези тихи думи,
които сме изрекли на
раздяла –
щом имало е някой за
целуване,
голямата любов си струва –
цялата.
Голямата любов – тъгата
нощем,
тъга и дъжд, тъга и още
нещо –
една окръжност, във която
още
е твърде вероятно да се
срещаме.
Безобразно красиво! Прочетох го на един дъх. След това - повторих :)
ОтговорИзтриване