Не ми крадете камъните! Те
красят отдавна моята градина.
За картите в голямото тесте
аса не винаги за всеки има.
Замеряйте се с камъчета. Аз
умея още да ви ръкопляскам.
Животът е за мен виенски валс.
А пък за вас е карнавална маска.
Във вашето отбрано общество
аз мога да пристъпя само с прашка –
светът е уморено тържество,
в което стиховете са на флашка;
светът е каменен от там до тук
и знам дори във тъмното да стрелям…
Ще хвърля първи камъка. Напук.
Приятна събота! Че и неделя!
Не ми крадете камъните! Те
и без това със смях ще ви отминат!
Расте тревата. Нека си расте.
Над камъните. В моята градина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар