Бавно

Отдавна вече нищо не боли.

Тъгата облаците изваляха.

Като в платно на Салвадор Дали

стрелките на часовниците спряха.

В безвремие, присъщо за очи,

които в нечии очи се взират,

от нежност вятърът сега мълчи,

и рокля като летен шал прозира.

Едва пълзи световният каданс,

край нас се сменят кадрите му плавно -

това е най – щастливият ми шанс

да те обичам –

бавно,

бавно,

бавно.