Навярно ти е криво, че
сега
не съм при теб!
Навярно ти е криво!
Тъгата ни – картина на
Дега!
Импресия в искрящо синьо –
сиво.
Тъгата – допирът един от
друг,
когато липсва в малката
ни стая…
Навярно ти е криво, че
съм тук,
и не докосвам.
А защо, не зная.
А после –
демоните на Дали!
От нежност става
сюрреалистично!
(Навярно ти е криво, че вали
и този дъжд приемам
твърде лично).
Минута още. Или още две.
Тъгата ни – любовната преструвка
на всички всевъзможни
цветове!
Като в платно на Гюстав Климт
–
целувка!
Няма коментари:
Публикуване на коментар