Звънни ми. Няма да е вече късно.
Звънни и нещо мило ми кажи.
Кажи ми нещо гневно или мръсно,
ако в душата още ти тежи.
Инатът да мълчиш убива бавно.
Защо се мъчиш в тъмното сама...
Обичаме се толкова отдавна.
Звънни ми. Аз те чакам у дома.
Недей с гнева да се тревожиш нямо.
Нощта напредва. Хладните стени
така са свикнали да бъдем двама...
И те тъгуват. Просто ми звънни.
Обичам, когато чета стихове и те зазвучават в главата ми със свой собствен ритъм.
ОтговорИзтриванеХаресва ми това, което пишеш. Адмирации =)