От малък знам – русалки съществуват.
Сънува ги порасналият мъж.
Умеят да прегръщат. Да целуват.
(Русалки съм целувал неведнъж).
Те знаят как душата да
превземат.
Полегнали на някоя скала,
припяват нежни песни. Нежно
стенат –
не си отивай,
моля те!
Ела!
И ти оставаш. В нежността
повлечен,
не можеш на страстта да
устоиш.
Русалка срещнеш ли, не
можеш вече
да бъдеш същият.
Не вярваш?
Виж.
Отдавна всичко в мене те владеят.
Не питат. Знаят.
Кой не е готов,
когато нежно от скалата
пеят,
да стане роб на тяхната
любов?
Хареса ми!
ОтговорИзтриване