Колко си различна.
Леко остаряла.
Толкова е лично
да те виждам бяла.
Времето в косата
дълго е лежало.
Гледа се душата
в криво огледало.
Как така отминах
важните минути...
Бързо се разминах
с думите нечути.
Крехкото ти тяло...
Колко те обичам,
мое побеляло,
хубаво момиче.
Няма коментари:
Публикуване на коментар