Джазът замлъкна.
Цигарата фас е.
Вънка се мръкна.
Тревогата в нас е.
Отдавна не спим.
Будуваме тъжно.
Уж бавно вървим
към своята същност,
а всъщност не сме
съвсем осъзнали,
че себе си сме
отдавна предали.
Изгубени в мрак
след толкоз цигари,
все губим се пак
с неверни другари,
и в лекия джаз
на ноти напевни
изчезвам и аз
така – постепенно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар