Животът е обувки

Разхвърляни обувки.

Измачкани чаршафи.

Неискрени целувки.

Намръщени еснафи.

За чувствата невежи,

за любовта далечни,

в измамните копнежи,

че ще ни има вечно,

проспахме простотата

на радостите малки...

Говорим с тишината,

но пак сами сме. Жалко.

В огромно огледало

гласът се отразява;

Не отразява тяло -

изчезнало е. Браво.

Пропуснати целувки

с изгубени еснафи...

Животът е обувки,

разходени в чаршафи.