Надменно гледат тъжните очи,
които любовта не са познали.
Завиждат. В погледите им личи.
Обичани и те ще са. Едва ли…
Не се сърди. Сами са на света.
Прости им злонамерените мисли.
Свенлива си остава любовта.
Не можеш като стих да я измислиш.
Бъди до мен. Завинаги до мен.
Не са ни нужни всички тези хора.
Обичам те. По-силно. Ден след ден.
Не мога без любовната умора…
Няма коментари:
Публикуване на коментар