В умората ти винаги си с мен

До скъсване се трепах да обичам.

И до припадък влюбен в тебе бях.

Сега за друг си „моето” момиче.

За друг е вече звънкият ти смях.

Захвърлен съм. Ненужен като пръстен,

омръзнал на любимата ръка.

Дори пред себе си вървя на пръсти.

Почти не дишам. Все ще е така.

Дано си негова. Дано те има.

Щастлива да си. Мене остави.

Дано те топли нощем, идва зима.

Аз явно не успях в това. Уви.

До скъсване бях с теб. До изнемога.

Ах, Господи, така съм уморен…

Без тебе мога. Мога ли? Не мога.

В умората ти винаги си с мен.