На паметника пише „Любовта
е най-непрежалимата
надежда”…
Пред него са оставени
цветя.
Наскоро някой бил е тук, изглежда.
Запалил е цигара може би,
приседнал сам на
дървената пейка,
загубил вероятно свой
любим,
присвит от студ в
дебелата си грейка.
А после си е тръгнал с
мисълта,
че все пак нещо може да
се случи…
Надеждата не тръгва с
любовта.
Остава вярна. Като старо
куче.
Няма коментари:
Публикуване на коментар