АРГУМЕНТЪТ ДА СЪЩЕСТВУВАМ
Промъквам
се между дъждовните капки, за да стигна до теб. Всяка капка вода е желанието да
те имам. Всяко желание да те имам е аргумент да съществувам. Има ме заради теб.
Когато
стъпя в локва, образът ти се криви в концентричните кръгове на водата и аз се
страхувам да не изчезнеш преди да съм те приближил достатъчно. Като малък
хвърлях плоски камъни в езерото. Още от тогава имам този страх. Затова се
старая да избягвам локвите.
Лавирането
под дъжда е трудно нещо. Сякаш танцувам. Отстрани напомня любовния танц на
мъжкия, който ТРЯБВА да се хареса на точно определена женска. Ромонът замества
ръкопляскането. Лавирам, все едно от това зависи животът ми. И той наистина
зависи.
Концентричните
кръгове отслабват, стават все по-редки и лицето ти отново добива ясни черти.
Виждам очите ти. Очакващи са.
Спирам
да се движа. Нека ме намокри. Когато стигна до теб, искам да те помета в
копнежа да бъдем заедно като вода, отключила стихията в себе си.
Идвам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар