Дотегна ли ти зимната
тъга?
Едва декември е. Недей
тъгува.
Навън е кално. Няма го
снега.
Но знам, че сняг все още
съществува.
Ще дойде. Ще засипе
изведнъж
дърветата и улиците
мръсни…
Във дланите си топка сняг
подръж.
По мен хвърли я - нека в
мен се пръсне.
Недей тъгува. Нищо че е
мрак.
Тъгата е умение опасно.
В снега ще те целувам.
Знаеш как.
Ще бъде бяло. Влюбено. Прекрасно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар