Истерията.
Лудостта, че няма причина. Следствието е незаконното дете на действия, които
остават в тъмното. Тъмнината оправдава. Тогава си невидим. Невидимите нямат
нужда да бъдат порицавани публично.
Публиката винаги има аргументи. Не винаги
има аплодисменти. Там, където тя разпознава себе си, може да е непрогледно като
в задник, но тя се чувства уютна и сигурна. Авторът е този, който винаги го
отнася.
Истерията познава псувните добре. Лудостта се кикоти като беззъба
проститутка, но също е добра в подробностите за майка ти.
Всеки има нужда от
публика. Ръкопляскането се чува в тъмното. Когато авторът не псува.
Няма коментари:
Публикуване на коментар