Бъдни вечер

Отива си декември. Не боли.

Претръпнали в тревогата сме вече.

Навън е зверски студ, но не вали.

Приготвяш масата за Бъдни вечер.

На Бъдни вечер ще сме ти и аз.

И в Коледата има нещо тъжно.

От малък плача – като мъж – без глас,

затворен в собствената си окръжност.

Отидоха си хора и съдби.

Надявам се, че лошото приключи.

Ще бъдем по-щастливи. Може би.

Все нещо мило трябва да се случи.

Навън е лед. Животът сякаш спи.

Замръзнал е под снежната покривка.

Добре че празнично до мен си ти.

Така ме топли твоята усмивка.

Наздраве, Коледо. Добре дошла.

Не искаме подаръци и свещи.

На масата ни тихичко ела,

за нас е важна зимната ни среща,

понеже от натрупана тъга

забравихме да бъдем милостиви…

Наздраве, Коледо. Едва сега

припомняме си, че сме още живи…