Прозореца отворен остави.
Със вятъра по влюбеност
сме братя.
Стопли го. Хубав чай му
направи.
Когато съм далеч, той
всъщност мен е.
В косата ти. По кожата. В
съня.
Така съм само твой по
всяко време –
до теб съм посред нощ, и
през деня.
Прозореца си остави
отворен.
Целувката по вятъра съм
аз.
Ще пием топъл чай, ще
поговорим…
За думите не ни е нужен
глас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар