Има ли страст, ръцете довършват всичко останало.
Тръгват от тила, спускат се надолу към заобления като круша ханш и стигат до
глезените. Следват целувките. Те са по-точно леко докосване на устните върху
тръпнещата плът. Една с една не си приличат. Парят. Гърдите изтръпват, краката
отмаляват, а световъртежът в главата те залюлява като махало на часовник.
Времето не е достатъчно. Гали. Времето не съществува. Целувай. Времето е
единствената невъзможност да разграничим сегашната си свързаност с предстоящата
истерия, ако не останем свързани и след смъртта. Гали. Страстта е налице.
Тялото ми – също. Целувай до припадък. Когато омалея от целувки, ще съм познал
живота. Животът без допир и целувки е само съществуване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар