Толкова много те обичам,
че отново и отново
преоткривам
тъгата на света
около двама ни –
тъгата е личният избор,
който правим
по време на любов.
Толкова много те обичам,
че отново и отново се
завръщам
към тихата прегръдка
на покоя –
другите не знаят
какво е да докосваш
голи рамене
по време на дъжд.
Толкова много те обичам,
че отново и отново
се изгубвам в теб,
понеже ми е невъзможно
да оцелявам,
без да ме притежаваш.
И това не знаят другите.
Само аз и ти.
Отново и отново.
Докато от мене не остане
нищо.
Докато стана теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар