Влюбен до тревожност

Понякога забравям да съм аз.

До мен ли си, почти е невъзможно.

Без тяло съм. Без мисли съм. Без глас.

Така съм влюбен в тебе. До тревожност.

В такива състояния за мен

достатъчни са дланите ти. Галят.

Изгарят. Сякаш няма ме съвсем.

В леглото сме. А вън денят преваля.

Оставам тук направо за нощта.

И без това за себе си ме няма.

В това е смисълът на любовта -

и да ме няма, пак да бъдем двама.