Умираме. Умираме сами.
Смъртта е неизбежна като сутрин.
Сега те наблюдавам отстрани.
Дали ще си до мене още утре?
Любов и радост, ревност и тъга…
Не са ли просто някаква измама?
Целувам теб. Целуваш ме. Сега.
След миг и двама може да ни няма.
Умираме. Така е. Но не знам,
дали, когато устните не стигам,
без твоите целувки – ням и сам –
по малко безвъзвратно не умирам…
Няма коментари:
Публикуване на коментар