Омразата е другото лице.
Възможно е от обич да
намразиш.
Рани ли някой твоето
сърце,
в дълбокото при нея ще
нагазиш.
Не ти е нужен после
диспансер.
Не се лекува, за да се
предпазиш.
Нахвърляй всички чувства
в несесер –
поне от обич нещо да
запазиш.
Такава е – двулична –
любовта.
Лицата й са две, телата
също.
След себе си затвори ли
врата,
при тебе повече не се
завръща.
Омразата остава. Тя е
тук.
С тъгата те са верни като
куче.
Отиде ли страстта при
някой друг,
с омразата животът става
скучен.
Омразата е другото лице –
забравени чорапи с много
бримки,
протегнатите ми след теб
ръце,
и купища ненужни общи
снимки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар