вторник, 13 ноември 2012 г.

Омразата след теб


Омразата е другото лице.
Възможно е от обич да намразиш.
Рани ли някой твоето сърце,
в дълбокото при нея ще нагазиш.

Не ти е нужен после диспансер.
Не се лекува, за да се предпазиш.
Нахвърляй всички чувства в несесер –
поне от обич нещо да запазиш.

Такава е – двулична – любовта.
Лицата й са две, телата също.
След себе си затвори ли врата,
при тебе повече не се завръща.

Омразата остава. Тя е тук.
С тъгата те са верни като куче.
Отиде ли страстта при някой друг,
с омразата животът става скучен.

Омразата е другото лице –
забравени чорапи с много бримки,
протегнатите ми след теб ръце,
и купища ненужни общи снимки.

Няма коментари:

Публикуване на коментар