Понякога тъгува любовта.
Тогава сме сами, макар и двама.
Освен от неизменна суета,
да бъдем тъжни няма повод. Няма.
Понякога захласва се от смях.
Тогава сме задъхани от нежност.
Когато няма поводи за страх,
без теб да съм е просто безнадеждно.
Пристъпва ли по паднали листа,
красива става есента ни кратка.
За да запазим дълго любовта,
прибираме едно листо в тетрадка.
В един хербарий, дойде ли тъга,
отново ще е нежно и красиво,
и даже да е киша от снега,
със тебе няма да ми бъде сиво.
Няма коментари:
Публикуване на коментар