четвъртък, 25 август 2011 г.

Навикът да те обичам


Улегна навикът да те обичам.
Наместиха се чувствата добре.
Сега на влюбен истински приличам
и любовта ми няма кой да спре.

Запомних всяка дума, всяка ласка.
Целувам те свободно и навред.
Сега не ми е нужно да съм с маска,
когато съм без теб, край теб и в теб.

Обичам те спокойно и е леко.
Със вятъра притихнах изведнъж...
А тръгнал бях към тебе отдалеко...
Сега лежим във цъфналата ръж

на страстите, изпитани до края;
след думите, изречени съвсем...
Обичам те. И вече не гадая
коя си, след като лежиш до мен...

Няма коментари:

Публикуване на коментар