четвъртък, 25 август 2011 г.

Взлом


Влязох в живота ти, без да си събувам обувките. Влязох така, сякаш отдавна имах ключ – уверен и категоричен. Нямаше време да бъдеш изненадана. В широко отворените ти очи видях желание да припаднеш в ръцете ми. Отива ти да си безпомощна.
Нямаше време да погледнеш часовника, нито през прозореца, за да отгатнеш времето, когато съм те превзел. Хвърлих сакото си на стола, оправих възела на вратовръзката си и си помислих: ще те вържа с корабно въже за себе си.
Животът ти изведнъж доби смисъл. Животът ми изведнъж се подреди с онази педантичност, която вече изключваше възможността да дишам без теб. В очите ти съзрях готовността, компромиса и съгласието да бъдеш моя жертва. Беше узряла за любовта.
Всички мъже, минали през ума и тялото ти, бяха застинали неподвижни в миналото като дървета през зимата – голи, но скучни. Аз влязох с взлом, но не защото съм груб и не защото съм бил подвластен на някакви сексуални фантазии, а защото знаех, че ти ме очакваш. Знаех го, защото съм те чувал да се молиш в тъмното за мен.
Ето ме.
Твоята сбъдната молитва.

1 коментар:

  1. ааа това е мега добро!!! :)) Точно това ми се случи преди година, един мъж влезе с взлом в мен, а аз просто му подадох чехлите! ;Р

    ОтговорИзтриване