Срещата на погледите ни предизвика цунами. Въображенията ни се развихриха. Предвкусването на есента стана осезаемо, защото и за двама ни тя е сезонът за любов. С нюанси в цветовете, с различна плътност на въздуха и с неуловима светлина във водата. Ние сме безплътни. Станахме безтелесни и се реем между часовете, когато си липсваме като допир. Телефоните ни гъмжат от поетични съобщения, написани с наивни рими, готови да се поберат в детска книжка за обичане. Джудженце мое, цветенце мое... С теб заобичах умалителните. Умалителните, които обозначават мен. Откакто те имам, всичко е с мирис и вкус. Любовта е сезон, в който рецепторите се обострят. След срещата на нашите погледи, с отминаването на часовете, и двамата бяхме белязани с по една малка хубава бенка под дясната гръд. И двамата знаем, че е кармично да бъдем заедно. Тези еднакви белези правят пръстените излишни. Есента няма нужда от бижута. Любовта е бенка под дясната гръд.
Джудженце мое... Цветенце мое...
Няма коментари:
Публикуване на коментар