петък, 12 август 2011 г.

Прозрачно бяла нощ


Ако успея да завърша фразата на отчаянието, че те нямам, звездопадът тази нощ ще озари нощта. Нощта ще помисли, че Денят е успял да я обладае и поради това е станала прозрачно бяла. Ще вдиша свежия въздух, пропит от несподелени целувки и неизречени думи. Хора, които са влюбени, но се страхуват да изрекат Обичам те. Улиците ще се къпят в светлина, отразяваща се в малки локви. Където има вода, има живот. А животът е невъзможен без любов. Аз ще мина случайно край някоя витрина в три след полунощ и вероятно ще осъзная колко много съм се променил за всички онези часове, в които не сме били заедно. Ще осъзная цялата си зависимост от теб. Може би за миг ще ми се стори, че виждам и твоето отражение с протегнати към мен ръце – прегръдка на опрощението, че неприлично дълго съм успял да съществувам без теб.
Ако успея да завърша фразата... Само да успея да налучкам точните думи...

Няма коментари:

Публикуване на коментар