Щастие

Не го търси. Само ще те намери,

докато се разхождаш край брега,

или докато зимата трепериш

от синята прегръдка на снега;

или докато в есенна тревога

с листата и съмнения броиш;

докато, даже стигнал изнемога,

към себе си не спираш вървиш.

То идва ненадейно и внезапно.

Само решава да се отаде.

Не го търси. За нас е непонятно.

Не се вълнува как, кога, къде

и колко време си изгубил всъщност

до него някак да се добереш.

То в нас е, ала има сложна същност.

Не го търси. То теб ще избере.