Изкачваш се по мен. Започваш от прасците ми, после се спираш на хълбоците. Следват гръбначният стълб, вратът ми и накрая – устните. Езикът ти търси моя, за да спре да бъде нетърпелив и несигурен. Когато го намира, се случва целувка – лепкав допир на мисли в съзнания, които преди секунди са жадували да се докоснат. Мислите от любов се опознават чрез допира. Аз оставам като прикован от страстите в главата ти, светкавично минали през сърцето ти, впримчили ме в душата ти като муха, невинно омотала се в паяжината на сладострастието. Метафорите имат вече сексуален подтекст. Голи сравнения, от които би ни хванало срам, ако сега не бяхме един в друг. Любовта е невинна. А невинността никога не се срамува. За мъничко се изчервява свенливо. Но свенливостта не е нищо друго, освен непреодолимото желание да се отдадеш на другия. Веднага и изцяло.
Няма коментари:
Публикуване на коментар