В разхвърляни обувки
със теб ме сподели.
От толкова целувки
дано ме заболи.
Дано да съм зависим
от топлата ти гръд.
Пристигнах. Уморих се
да бъда все на път.
Дано да поостана
сред твоите неща.
Гушни ме на дивана,
страхува ме нощта.
Обувките ти леки
небрежно остави –
така ще знае всеки
от теб да си върви.
Защото от целувки
и болките по мен,
сред твоите обувки,
аз ставам твой съвсем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар