Спокойно. Като влюбен се държа.
Припомних жестовете отначало.
Отново се превръщам във мъжа,
за който цяла вечност си мечтала.
Сега съм тук. Мълчим си. Може би
изказали сме всички мили думи...
До теб съм – пак съм твоят мъж любим,
макар стена да има помежду ни.
Поглеждам към уханната ти гръд...
Целувките къде ли съм оставил?
При теб съм, но в ума си съм на път,
за всички общи пътища забравил...
Няма коментари:
Публикуване на коментар